Хмелът /Humulus lupulus L./ представлява многогодишно тревисто растение с много

 Хмелът /Humulus lupulus L./ съставлява многогодишно тревисто растение с доста дълго пълзящо коренище. Стеблото му доближава до 6 метра, а цветовете му наподобяват шишарка, която при узряването си доближава до 5 см. Плодът на хмелът се оприличава на яйцевидно сплеснато орехче. Цъфти през месеците май-октомври. Хмелът пораства към влажни широколистни гори и шубраци, край потоци и реки. Разпространен е в цяла Европа над 1000 метра надморска височина. Най-широкото приложение на хмела е в производството на обичаната на милиони хора бира.

 Кога и къде тъкмо са почнали да употребяват за пръв път хмела като основна съставка на бирата не е ясно. Според известния шведски естествоизпитател Карл Линей, хмелът е пренесен в рамките на Римската империя от готите или други племена още по времето на Великото преселение на народите от Източна Европа. Други учени считат, че хмелът за пръв път е обработен от славяните, и надлежно те първи са го употребявали за изработка на бира. В западните писмени източници хмел за пръв път се загатва от свещеник Исидор Севилски. Повечето учени споделят мнението, че в началото хмелът е почнал да се употребява в пивоварните на францисканските, бенедиктинските и августинските манастири, на първо място в Южна Германия. Това става към 10-11 век.

 Въпреки че хмелът не дава отговор за вкусовите качества на бирата, той я прави доста трайна, което е било доста значимо във времената, когато не е била открита пастьоризацията. Така с течението на времето хмелът стартира да се култивира всеобщо. Пивоварните закупували два типа хмел – по-скъп, използван за изработката на така наречен лагерни сортове бира /които се съхранявали до лятото/ и по-евтин хмел, който се употребявал за бирата, която подлежала на директна консумация. Постепенно ролята на градовете, в които се прозвеждал хмел ставала все по-важна и по-важна. Различни привилегии, с помощта на пивоварството получили Бремен, Гданск, Любек и Рощок.

 През 14 век в център на европейската търговия се трансформира Нюрнберг. Така с помощта на увеличението на трайността на бирата, превозването й на огромни дистанции станало допустимо и тя се трансформирала в една от най-оборотните артикули.

 Шишарките на хмел съдържат от 0.2 до 1.7% етерично масло и до 20% горчиви субстанции, измежду които лупулин и хумулин /производни на хлорогуцина/, които при своето разложение образуват изовалерианова киселина. Хмелът съдържа още аспарагин, холин, лейкоантоцианиди, органични киселини /изовалерианова, валерианова, нобензоена/. В състава има и естрогенодействащи субстанции. Уполинът съдържа до 3% етерично масло, което се състои от 30 до 50% мирцен, 30 до 40% естери на мирценола, терпенови алкохоли, кетона лупарон и лупаренол. Открито е съществуването на лупанон-фенолов естер с доста слаба валерианова миризма. В състава влиза и алкалоидоподобното вещество холеин, което има леко наркотично деяние.

Съхранение на хмел

Използваемите елементи на хмела са шишарките, които обаче би трябвало да бъдат, до момента в който още са затворени. Най-добре това да става август месец. Люспите на съцветието и цветчетата му са покрити със смолисти жлези, които имат светложълт цвят. Тези жлези се отделят посредством претриване през решето. Имат горчив усет и присъща миризма. Сушете шишарките на сянка. Изсушеният към този момент хмел би трябвало да има жълтозеленикав цвят, миризма и леко горчив усет. Съхранявайте на мрачно, ветровито и изсъхнало място.

Употреба и изгоди от хмела

 Освен че е една от главните първични материали в пивоварните, хмелът носи и редица изгоди за здравето. Той се употребява за лекуването на доста болести. Използват се шишаркоподобните съцветия на хмела и жлезите, които са доста богати на етерични масла. Известно е, че хмелът има общо противоспастично, успокояващо, и болкоуспокояващо деяние. Хмелът усъвършенства храносмилането, има диуретично деяние и възбужда апетита. Помага при анемия и работи удобно на кръвоносната система, тъй като пречиства кръвта.

 Хмелът работи успокояващо на нервната система. Той е изключително потребен при алкохолен делириум, хистерия, нервно разстройство, бодърствуване, възприятие на безпокойствие. Той е доста потребен при гръдна жаба и сърдечни болести. Успокоява синдрома на раздразненото черво и облекчава признаците на колит. Прилага се при болести на черния дроб, жълтеница. Хмелът понижава чувствителността при невралгия и болежка. Облекчава упоритата кашлица, намалява високата температура и болките, отстранява насъбраните в тялото токсини и възпаленията. При артритни и ревматични болки се употребява под формата на намазка. Мехлемът от хмел е потребен при оплешивяване. Външно хмелът се ползва при отоци и язви.

 Оказва се, че хмелът намира необятно приложение и в козметиката. Маслото от хмел се употребява в доста кремове и други козметични артикули, които са предопределени за поддържане и омекотяване на кожата.

 Хмелът не трябва да се приема от хора, които към този момент са прекарали инсулт, стенокардия или инфакт на миокарда. Не се предлага използването на огромни дози от билката или прекомерно нескончаем банкет. Кърмещите дами също не трябва да одобряват хмел, тъй като се смята, че той понижава секрецията и може да докара до прекъсване на кърмата.

Инфо: www.gotvach.bg